Интервю с Радой Павлов, корпоративен технологичен архитект в Университетската болница в Цюрих

 – Вие сте Enterprise Тechnology Architect в Университетската болница в Цюрих – какво означава това, как изглежда един Ваш работен ден?

От 1999-та година живея и работя в чужбина като съм минал през почти всички стъпала на кариерното корпоративно развитие. Сравнително бързо се прехвърлих в посока консултантство и ръководене на стратегически проекти, което ме изпрати в глобално активни корпорации като Capco, Infosys Consulting и банка UBS. Позицията, която заемам в момента е най-интересната и вдъхновяваща в цялата ми кариера – корпоративен технологичен архитект.

Корпоративната архитектура е стратегическа дисциплина, която е рядко срещана в България поради липсата на големи компании, които имат нужда от нея. Тя се занимава с най-високото ниво на стратегии на дадена организация като дефинира макро рамката, в която са описани визията на организацията, принципите на работа и детайлите на самата стратегия. Ние сме специалистите, които чертаят пътните карти на развитието на определени теми – например дигитализацията на здравното ни заведение. Моята специфична роля е тази на технологичния архитект, който е отговорен за целия технологичен домейн в компанията.

Работният ми ден е шарен и динамичен. Шарен, защото съм (съ-) отговорен за редица архитектурни теми и два дигитализационни проекта – картата на дигитално развитие на болницата и въвеждането на новото поколение дигитални работни места за медицинските специалисти. Динамичен е, защото COVID увеличи скоростта, с която ние трябва да реагираме на цялостната ситуация в здравната екосистема и по определени технологични теми. В края на работния ден освен умората, усещам огромно удовлетворение от постигнатото и съм горд, че допринасям към високото качество на здравната система.

– Каква е ролята на киберсигурността в модерното здравеопазване? Може ли да ни дадете примери за добри практики от Вашата болница или други организации?

Докато в България все още се говори теоретично за дигиталното здравеопазване и се спори дали, кога и как да се стартира процеса на дигитализацията в него, здравните системи на развитите държави фузионират с голяма скорост с дигиталния свят, де факто създавайки нова вертикала в социалното управление – дигиталното здравеопазване под формата на здравна екосистема. В нея клиентът и неговите данни са поставени в центъра между всички заинтересовани страни. Защо „клиент“, а не „пациент“? Защото здравните грижи за гражданите се разпростират извън стандартната здравна система, в посока превантивност, персонализирана медицина, теле-медицина и уелнес.

В такава сложна среда от интегрирани, холистични, дигитализирани процеси сигурността на данните и техните транспорт, трансформация и обработка е приоритетна задача. Нужно е да се осигури сигурността на централното ядро на здравната екосистема, което в повечето случаи е една модулна, многофасетна дигитална платформа позната в България като Национална Здравна Информационна Система, но също така и на силно дигитализираните медицински заведения, където все още се обработват и архивират огромни количества данни.

Ако мога да изтъкна една от добрите практики, то това е изграждането на SOC (Security Operations Center) за нашето здравно заведение. Този център е една изключително важна първа линия на защита, която може да отрази до 99.9% от нападенията по мрежовия вектор като неговата дейност може да бъде разгърната и към други вектори като примерно IoMT (Интернет на Медицинските Неща). Горещо препоръчвам на здравните заведения в България да се включат към такава може би споделена услуга, защото инвестицията в сигурността на данните и процесите винаги си заслужава.

– Ако трябва да обясните на 5-годишно дете какво е „дигитализация в модерното здравеопазване“, какво бихте казал? А „изцяло дигитализирана болница“?

„Дигитализацията в здравеопазването“ се изразява най-вече по два начина – време и информацията.

Оптимизираните медицински процеси спестяват време на медицинските специалисти, които те могат да инвестират в повече грижи към пациентите. Интегрираните медицински данни са фундаментът за взимане на ефективни решения. Информацията, до която лекарите имат достъп днес, е в пъти повече и може да бъде логически подредена, за да може да бъде лесно и ефикасно консумирана. Това повишава качеството не само на определената грижа или здравно заведение, но и на цялата здравна система.

Моделът, дефиниран от организацията HIMSS, дефинира осем нива на дигитална зрялост на дадено здравно заведение. Университетска Болница Цюрих се намира някъде между предпоследното и последно ниво като скокът към най-високото ниво е огромно предизвикателство. В него една болница има изцяло интегрирани дигитални процеси без хартиен носител, което е изключително трудно в здравно заведение като нашето включващо болница и 44 специализирани клиники. Допълнително към това се прибавя използването на бъдещи технологии като изкуствен интелект най-вече в диагностиката и превенцията – сфера, в която ние тепърва прохождаме.

– Къде трябва да се акцентира при дигитализацията на здравеопазването в България според Вас?

В архитектурата и в стратегията. Това са две теми, в които държавните управления в България винаги са имали огромни дефицити.

Архитектурната рамка е нужна, защото тя създава фундамент на едно общо разбиране по дадена тема. Също така тя дефинира правила и принципи, които трябва винаги да се спазват подобно на законите на една държава. Те са винаги актуални и над-партийни, за да може развитието на определената вертикала в държавното управление да е устойчиво и стабилно. След като се създаде архитектурата, която описва дадена визия за бъдещето на дигиталното здравеопазване в България, трябва да се създаде стратегия, която да дефинира стратегически цели и конкретни стъпки към тяхното постигане.

От няколко месеца работя по така наречената секторна стратегия, която е дефинирана в нашето законодателство и трябва да бъде изработена по конкретна тема, в този случай дигитализацията на здравеопазването у нас. Заедно с работна група от Клъстъра за дигитални и иновативни решения в здравеопазването и други заинтересовани страни ще търсим контакт с бъдещото управление, за да дискутираме припознаването на нашия труд като национална стратегия.

– Често водите лекции пред студенти в Медицинския университет – София и в Медицинския университет във Варна. Какво Ви мотивира и какъв потенциал виждате у младите хора?

Младите хора като подрастващите специалисти и като цяло нашите деца са бъдещето на България. Няма по-висша мотивация от това да помагаш за едно по-добро бъдеще в Родината. Нещо, което нашите политици може би трябва да си припомнят.

Лекциите ми имат винаги две цели. Първата е да разкажа нещо интересно, но и полезно за развитието на бъдещите специалисти в здравната система. Втората е да им дам допълнителна мотивация за тяхната бъдеща кариера, да им покажа множеството възможности пред тях, да ги насърча да продължат обучението си в сферата и по този начин ние всички да се радваме на адекватно подготвени здравни професионалисти.

– Преди години какво ви насочи да поемете по този професионален път?

Раждането на моята дъщеричка. След почти 15 години проекти свързани най-вече с финансовия сектор, изгубих изцяло интерес към това да работя в него, защото в края на деня нямах идея какво и за кого съм направил. Реших, че искам да използвам времето си смислено и да приложа знанията ми в сектор, който е важен за всички нас от социална гледна точка. Желанието ми съвпадна с конкретно предложение, което мога само да го опиша като моментен късмет, към който аз обаче се постарах да стигна.

– Коя беше последната книга, която прочетохте и с какво Ви вдъхнови тя?

След толкова много години четейки и слушайки цитати прочетох „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Удивителното за мен е, че въпреки хилядолетното развитие, тогавашното и сегашното поколения подхождат към сложни задачи и съдбовни решения по един и същ начин. Със сигурност ще приложа някои от тактиките описани в книгата и в моя професионален живот.